Iwan Charałampiew
| Data i miejsce urodzenia | |
|---|---|
| Zawód, zajęcie |
językoznawca |
| Narodowość |
bułgarska |
Iwan Charałampiew (bułg. Иван Харалампиев; ur. 11 listopada 1946 w mieście Kiustendił) – bułgarski językoznawca, mediewista. Jego zainteresowania naukowe koncentrują się wokół historii języka bułgarskiego[1].
Studiował filologię bułgarską na Uniwersytecie Wielkotyrnowskim im. Świętych Cyryla i Metodego[2]. W 1999 r. został mianowany profesorem[2].
Publikacje[edytuj | edytuj kod]
- Monografie
- История на българския език. Увод, фонетика и морфология. Велико Търново, 1989, 292 с.
- Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски. София: Наука и изкуство, 1990, 156 с.
- История на българския език. Велико Търново: Университетско издателство, 1992, 342 с.
- Строители на стария български книжовен език. Търновска книжовна школа. Велико Търново: Абагар, 1995, 101 с.
- Бъдещето на българския език от историческо гледище (Върху морфологичен материал). Велико Търново: Университетско издателство, библиотека „Филология“, 1997, кн. 7, 267 с.
- История на българския език. Велико Търново: Фабер, 1999, 384 с. (в съавторство с Дора Иванова-Мирчева).
- Бъдещето на българския език от историческо гледище, ІІ издание. Велико Търново: Фабер, 2000, 284 с.
- Историческа граматика на българския език. Велико Търново: Фабер, 2001, 243 с.
- По вековните пътеки на българския език. Избрани приноси. Велико Търново: Фабер, 2006, 558 с.
- Бъдещето на българския език от историческо гледище, ІІІ допълнено издание, Велико Търново: Фабер, 2006, 343 с.
- Записки по история на българския книжовен език до Възраждането. Велико Търново: Фабер, 2007, 128 с.
- Podręczniki, pomoce dydaktyczne, słowniki
- История на българския език (Анотирани текстове, анализи и речник). Велико Търново, 1978, 143 с. (съавтор).
- Христоматия по история на българския език. София: Наука и изкуство, 1983, 317 с. (съавтор).
- Избрани тестове за проверка по езикова култура. Велико Търново, 1997 (в съавторство с К. Цанков). Второ издание – 1998.
- Малък етимологичен речник на българския език. Велико Търново: Слово, 1998, 133 с.
Przypisy[edytuj | edytuj kod]
- ↑ Иван Иванов [online], Катедра "Обща лингвистика и старобългаристика" [dostęp 2020-06-18] [zarchiwizowane z adresu 2020-06-18] (bułg.).
- ↑ a b Димитър Кенанов, Проф. Иван Харалампиев и миналото, настоящето и бъдещето на българския език [online], e-nasledstvo.com, 8 marca 2017 [dostęp 2020-06-18] [zarchiwizowane z adresu 2020-06-18] (bułg.).